Панихида

Панихидата е кратка православна служба, която включва молитви за упокой на душата на починалия. Провежда се от свещеник, който чете специални молитви и песнопения, като се обръща към Бога с молба за прошка на греховете на покойника и за вечния му мир.

Кога се изнася панихида?

3-ти ден след смъртта – Смята се, че тогава душата напуска земния свят.
9-ти ден след смъртта – За да се помоли за душата пред Бога.
40-ти ден след смъртта – Един от най-важните моменти, тъй като тогава душата преминава на вечния съд.
На годишнини от смъртта – Първа година и след това всяка следваща, според семейната традиция.
На Задушници – Панихидата се извършва като част от специалните дни за помени

Как протича панихидата?

Подготовка:
- Приготвят се варено жито, хляб, вино, както и свещи.
- В зависимост от традицията, може да се донесе и снимка на починалия, която се поставя на видно място.
- При панихида на гробището – мястото около гроба се почиства и подготвя.
Самата служба:
- Свещеникът чете специални молитви и песнопения за упокой.
- Хората присъстват със запалени свещи и се молят за покойника.
- Често се поръсва гробът или мястото с вино.
Раздаване на храна (раздавка):
- След службата се раздава храна (жито, хляб, сладкиши, плодове) в памет на починалия.
- Може да се приготвят и кутийки (кетъринг) за близки, приятели и съседи.

Къде се изнася панихида?

- В църква: Подходящо за по-тържествена панихида, особено при годишнини или Задушница.
- На гроба: Най-често при 9-ия ден, 40-ия ден и годишнините.
- В дома: При по-малки семейни събирания.

Какво се носи на панихидата?

Варено жито: Символ на възкресението и вечния живот.
Свещи: За молитва и светлина на душата на покойника.
Вино: За освещаване на житото и гроба.
Хляб или пита: Символ на Христовото тяло.

Цена и организация:

Свещениците обикновено взимат дарение, което варира в зависимост от мястото и региона.
При панихиди в църква може да има такса за използване на храма.
Семейството поема разходите за житото, хляба, виното и раздадените храни.

За поръчки:

Изберете кетъринг, жито и/или ритуална погача и се свържете с нас за поръчка.

(поне един ден предварително)

Разгледайте каталога

Често задавани въпроси

В България смъртният акт трябва да бъде издаден до 48 часа след настъпването на смъртта. Това се регламентира от Закона за гражданската регистрация.

Кой може да заяви издаване на смъртен акт
Това обикновено са близките на починалия – роднини, съпруг/а, деца, или лице, упълномощено от семейството. Траурните агенции също могат да съдействат.

Важно е да се действа в кратък срок, за да може да се организират погребението или кремацията според законовите изисквания.

Съобщение за смърт
Смъртта се констатира от лекар, който издава документ, наречен медицинско удостоверение за смърт. Това удостоверение и личната карта на покойника са необходими за издаване на смъртния акт.
Подаване на документите
Роднините или упълномощено лице трябва да представят медицинското удостоверение за смърт и личната карта на покойника в общината, където е настъпила смъртта.
Издаване на смъртния акт
Смъртният акт се издава в рамките на същия ден, когато са подадени документите, стига те да са коректно попълнени. Ако смъртта е настъпила през почивен ден, документите могат да бъдат подадени в съответната служба по гражданско състояние. (За София в администрацията на Централни Софийски гробища).

Това обикновено са близките на починалия – роднини, съпруг/а, деца, или лице, упълномощено от семейството. Траурните агенции също могат да съдействат.

Смъртният акт е официален граждански документ, който удостоверява настъпването на смъртта на дадено лице. Той се издава от общината по постоянния адрес на починалия или по мястото, където е настъпила смъртта, и служи като правно доказателство за смъртта.

Съдържание на смъртния акт:

Три имена
Единен граждански номер (ЕГН)
Дата на раждане.
Дата и час на настъпване на смъртта
Място на смъртта (дом, болница, обществено място и т.н.)

Подпис и печат:

Документът се подписва и подпечатва от длъжностно лице от съответната община.

Удостоверение за наследници се издава от общината или от кметството по постоянния адрес на починалия.

Удостоверение за наследници

Необходими документи:

Акт за смърт на починалия (оригинал или копие).
Лична карта на заявителя.
Попълнено заявление по образец (налично в общината).

Кой може да го заяви?
Пряк наследник (съпруг/а, деца, родители) или лице, упълномощено от наследниците с нотариално заверено пълномощно.
Срок на издаване:
Отнема от няколко часа до няколко работни дни, в зависимост от натовареността на администрацията.
Когато е нужно за погребение се издава експресно.

Удостоверение за родствени връзки се издава от общината или от кметството по постоянния адрес на починалия.

Удостоверение за родствени връзки

Необходими документи:

Акт за смърт на починалия (оригинал или копие).
Лична карта на заявителя.
Заявление по образец (предоставя се на място).
В някои случаи могат да изискат допълнителни документи (напр. актове за раждане или граждански брак), за да се докажат връзките.

Кой може да го заяви?
Лицето, за което се издава удостоверението, или негов законен представител/упълномощено лице/ пряк наследник.
Срок на издаване:
Обикновено в рамките на деня или до няколко работни дни.
Когато е нужно за погребение се издава експресно.

Започнете от деня на смъртта:
Денят, в който е настъпила смъртта, се брои като първи ден.

Пример:

Ако смъртта е настъпила на 1 януари, 40-тия ден ще бъде на 9 февруари.
Ако смъртта е на 15 март, 40-тия ден ще бъде на 23 април.

Това е документ, който се изготвя от екипа на Спешна медицинска помощ (СМП) в случаите, когато те се отзоват на сигнал и установят, че пациентът е починал. Този фиш служи за документиране на констатацията на смъртта и предприетите действия от екипа. Личен лекар въз основа на този фиш трябва да напише съобщението за смърт (официалният документ, чрез който се изважда смъртният акт).

Съдържание на фиша при смърт на пациент:

Идентификация на пациента:

Лични данни на починалия (ако са известни) – име, възраст, адрес.
Ако данните липсват, се отбелязва, че пациентът е неидентифициран.

Дата и час на пристигане на екипа:
Точното време, когато екипът е пристигнал на мястото, се записва.
Описание на обстоятелствата:

Обстоятелствата, при които е намерен починалият (напр. в дома си, на обществено място и др.).
Дали има видими признаци на насилие или не.

Констатация на смъртта:

Дата и час на смъртта (ако може да бъде определен).
Признаци на настъпила смърт (напр. липса на жизнени показатели, трупни петна, охлаждане на тялото).

Действия на медицинския екип:

Ако е извършена реанимация или други медицински опити, това се описва.
Ако смъртта е настъпила преди пристигането на екипа, това също се отбелязва.

Заключение:

Медицинският екип удостоверява смъртта, но не посочва причината за смъртта – това е задача на съдебно-медицинска експертиза или личния лекар.

Подпис на медицинския екип:
Лекарят или фелдшерът, който е удостоверил смъртта, се подписва, за да легализира документа.

В България традиционно има три основни задушници, които се отбелязват в определени съботи през годината в памет на починалите. Те са част от православната християнска традиция и са свързани със специални молитви за душите на покойните. Ето кога са те:

Месопустна задушница – отбелязва се в съботата преди Месни заговезни (приблизително 8 седмици преди Великден). Тя е свързана с подготовката за Великия пост.
Черешова задушница – отбелязва се в съботата преди Петдесетница, около края на май или началото на юни. Нарича се така, защото черешите често са първите плодове, които се раздават за помен.
Архангелова задушница – отбелязва се в съботата преди Архангеловден. Тя е известна също като Мъжка задушница, защото се почита паметта на всички загинали воини.

Освен тези основни задушници, много хора отбелязват помени и на други дни в зависимост от местните традиции и семейните обичаи.

Имате още въпроси? Свържете се с нас